Поредното признание за уникалността на българския фолклор се състоя по време на декемврийската сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Високото пеене от благоевградските села Долен и Сатовча е обявено за обект на световното наследство.
Високото пеене е традиционна практика на многогласно пеене, характерна само за българските села Долен и Сатовча в Благоевградска област. Има три вида многочастни песни, типични за Високо: ниски, високи и комбинация от двете. Ниското пеене се състои от продължително пеене от две вокални часи. Високото пеене също включва две вокални части, но се характеризира с повтарящи се възгласи от двата гласа, една октава над основния тон. Тези възгласи са последвани от плъзгане надолу и речитативно произнасяне на текста в ниския регистър. Третият тип песен на Високо включва комбинация от ниско и високо пеене, с всичките четири вокални части. Текстовете на Високо са посветени на природата. В миналото този вид песни, известни още като летни песни, се пеят на открито от жени, работещи на полето. Докато окопават или жънат, група жени пеят песни от едно поле, а втора група отговаря от друго. Днес главни изпълнители на Високо са по-възрастни жени и момичета в певчески състави от читалища в двете села. Това високозвучно многогласно пеене е ключов маркер за идентичност на общностите Долен и Сатовча. Това е съкровена традиция, която ги отличава от съседните села.
Високото пеене не за първи път получава международно признание – през 1988 г. певците от Сатовча стават лауреати на престижната награда на Хердер
За България това е шестото вписване в представителния списък на ЮНЕСКО след Бистришките баби през 2008 г., чипровското килимарство, празника Сурва в Пернишко и културните практики 1 март (заедно с Румъния и Молдова).
Изображенията са собственост на Министерство на културата на Република България
Text from: https://ich.unesco.org/en/RL/visoko-multipart-singing-from-dolen-and-satovcha-south-western-bulgaria-00967
